"Детският влак" - Виола Ардоне

Това е книга, разказваща историята на малкия Америго Сперанца, носещ зрънцето на надеждата не само като фамилно има, но и в сърчицето си. Много човешка книга, която те хваща за гърлото и от която ти става "тъжно на корема" (по думите на малкия Америго)...
Книгата е написана по действителни събития, случили се в Италия след край на Втората световна война, когато над 70000 деца от южната част на страната , най-тежко пострадала от бомбардировките и най-разрушена, са били транспортирани с т.нар. влакове на щастието към по-богатите северни райони. Там са били настанявани в приемни семейства, отглеждани като собствени деца и буквално спасявани от гладна смърт.

Много от тези деца са били или осиновявани от тези семейства или връзките им са се запазвали силни и след връщането на децата в родните им семейства и така и до сега живите деца, вече на пределна възраст, казват , че имат две семейства - едното "горе" в Северна Италия, другото - "долу" , в Южна...
Прочетох повече за тази инициатива на италианската комунистическа партия, инициатор на която е била прогресивната журналистка-комунистка Тереза Ноче, сама лежала в концлагера Равенсбрюк. Една от малкото истински хуманни инициативи на една нехуманна партия по принцип.

"Плът и кръв" - Мариус Габриел

 

 

 

Една изключително мащабна сага (любовна, еротична, семейна, историческа и всякаква), обхващаща времеви период от почти един век.

Сюжетните линии са няколко и умело се преплитат с връщания във времето. . Действието/действията се развива/т и в Испания от периода преди и по време на Гражданската война, и в пустинна Аризона, и във джунглите на Виетнам по време на войната, и в Барселона от 70-те години на миналия век, и в Мексико ... Дори и фестивала в Удсток и хипи-културата със своите антивоенни настроения са намерили своето място тук. 

Без да съм някаква пуританка, но частта с "плътта" ми дойде прекалено , да не кажа прекомерно "плътна". Еротичните, кръвосмесителни и лесбийски сцени ми дойдоха в повече, както и детайлно засегнатата тематика за наркотиците и преодоляването на наркотичната зависимост.
 

Но не мога да отрека, че романът е любопитно четиво , цяла епопея направо... Мисля, че бих го препоръчала умерено. Три звезди от мен.

 

"Творецът на ангели" - Стефан Брайс

 

Прочетох тази книга в самото начало на 2021 година и още е ясна в съзнанието ми. Изключително тежък, многопластов и пълнокръвен роман, третиращ темата за клонирането на човешки същества и моралния въпрос уместно ли е човек да си играе на Бог и какви биха били последиците от подобни опити да "сложиш Бог в малкия си джоб".
Книгата буквално те засмуква в мрачната спирала на зловещото развитие на историята до самия ѝ брутален финал. Финал, който е същевременно се оказва и ново начало.

Усещането, че чета ако не брат, то поне първи братовчед на Людмила Улицка, не ме напуска. Който е чел Улицка знае за какъв стил става въпрос.

И последно.. Неминуемо правя сравнение с прехваления роман "Никога не ме оставяй" на Ишигуро, който е в същата тематика , но който поради мудността си и нищо-не-случването си не можах да избутам дори до средата ... 

Пет пълнокръвни звезди от мен! Много добра! Разтърсваща..

"Момчетата от "Никел" - Колсън Уайтхед

  "Да избягаш беше лудост, да не избягаш - също."
***
Несправедливостта и особено институционализираната такава винаги е било нещо, което ме е изпълвало с гняв и усещане за безпомощност. 

Точно така се чувствах докато четях този роман. Написан по действителни събития, случили се в поправителното училище за момчета Дозиер във Флорида, историята проследява живота на Елуд Къртис - амбициозно чернокожо момче, което по нелепа случайност попада там. Името на училището е променено, героите са измислени, но случаите, побоищата, изнасилванията, цялата човешка изродщина и жестокост са били действителни и са се случвали, за което свидетелстват останалите живи бивши питомници на реалното училище Дозиер...

Книгата е тежка, мрачна, хваща те за гърлото и не те пуска до края. Стилистиката напомня до голяма степен за филма "Слийпърс" , още повече, че и в тази книга действието се развива в Америка през 60-те години на миналия век.

По-надолу автентични снимки от затвореното през 2011 г. училице Дозиер ...

 

 

"Списъкът" - Луси Фоли

 

Всеки крие мрачно минало, всеки има мотив за престъпление, но убиецът е само един.
Кой?
***
Един класически английски трилър, с типичната атмосфера на стари тайни, потулени драматични събития, случили се в елитни частни училища, неща, за които е по-добре да не се говори...
Действието обхваща един уикенд време и е ситуирано на отдалечен и изоставен ирландски остров , пазещ и той мрачни тайни на хора, погълнати от торфени блата и зловещи келтски суеверия... Именно в замъка на този остров е мястото, където е предвидена да се състои блестящата сватба на известна светска двойка - Джулс (собственичка на популярно онлайн издание и богата наследница) и Уил (телевизионна звезда в рейтингово реалити-шоу). Те са млади, красиви, блестящи, успешни, те са обект на възхищение и завист.Всичко изглежда като в приказка, само че всеки гост на тази сватба, включително и булката, и младоженецът, крие нещо - семейна трагедия, срамна тайна, предателство, минало престъпление, изневяра....
С напредването на сватбеното тържество напрежението постепенно нараства. Бурята, която откъсва острова от света , допринася също за това. Докато не се стига до кулминацията и драматичната развръзка.

Разказът се води от името на няколко човека и всеки излага собственото си минало и гледна точка. Трилърът много ми хареса, макар че не е чудо невиждано и не ми беше трудно да заподозря как стоят част от нещата малко след средата, но това не намали нито с грам удоволствието от четенето.

Очевидно е, че Луси Фоли доста добре си е научила урока от своите английски сънародниците - класическите автори в криминалния жанр и дори и да търся някакви сериозни забележки към романа, като че ли не мога да намеря такива. Затова и давам най-високата оценка.

"Мракът в сърцето ми" - Ашли Одрейн

 

 

Напоследък все по-често попадам на разни нови теории как връзката с майката започва дълго преди зачеването, когато част от нас е съществувала като яйцеклетка в яйчника ѝ. А всички яйцеклетки, които жената ще отдели през живота си , се оформят когато е четиримесечен ембрион в утробата на своята майка. Това означава, че животът ни като яйцеклетка е започнал още в утробата на нашата баба по майчина линия. Всяка от нас е прекарала пет месеца в утробата на своята баба. Това е уникално състояние на съжителство на генетичен материал на три биологични екземпляра в една среда. Епигенетиката постулира, че преживяванията, стресът или различни събития , които баба ни е преживяла по време на бременността ѝ, могат да са причина за различни психологични травми при нас. Доста спекулативно звучат тези твърдения, но в "Не всичко започва от теб" е подробно обяснена и изложена тази теория.

Книгата конкретно разказва за четири поколения жени и тяхната неспособност да обичат децата си и да бъдат майки в истинския смисъл на думата, а не просто като репродуктивната способност.

Вече в четвъртото поколение нещата много ескалират. Но не е редно да разкривам повече от сюжета..

Обезпокояващ трилър за тъмната страна на майчинството, който те кара да се замислиш върху същността на родителството и върху много въпроси, свързани с него. Дълбоко емоционална книга, сложна и многопластова драма, която мен ме разтърси из основи. Препоръчвам я на всички, които са харесали "Трябва да поговорим за Кевин"

 

 

"Децата от Бхут Базар" - Дипа Анаппара

 "Всички сме прашинки на този свят, проблясваме за миг на слънчевата светлина, а след това изчезваме в нищото. Трябва да се научиш да приемаш това."

 ***

Затворих последната страница на "Децата от Бхут Базар" (Дипа Анаппара) и сърцето ми е съкрушено ...
Отначало читателят има чувството, че това е книга до голяма степен напомняща на нашите "Следите остават", "Произшествие на тихата улица" или "Войната на таралежите".

Това е историята за детството на три деветгодишни деца - двете момчета Джай, и Фаиз и едно момиче - Пари. Детство в бедняшко индийско гето , където мизерията е повсеместна. Ужасът започва с изчезването на техния приятел Бахадур, а след него и на други деца... Тримата приятели решават да проведат собствено разследване като истински малки детективи. Отначало е забавно, докато нещата не започват да придобиват наистина зловещи измерения... 

Много ми хареса романът! Но аз съм почитателка на такъв тип четива (особено за Индия). Харесаха ми и "градските" легенди, вплетени в романа , както и различните истории... Корупция, мизерия, бедност, граничеща до лъскавите небостъргачи... 

И макар да имаше и наивни моменти в романа, главната му цел , а именно да хвърли светлина върху този огромен проблем - похищаването на деца от улиците на индийските градове , е изпълнена. Защото е реален факт: всеки ден в Индия изчезват безследно средно по 180 деца (над 65000 годишно!!!) и никой не прави нищо или почти нищо по въпроса.

Препоръчвам книгата на всички, които са изкушени по темата "Индия" без маска и грим.

"Свекървата" - Сали Хепуърт

 

 

"Всеки в това семейство крие нещо"

Eдна типично женска, дори "дамска" книга, но без романтичните и сладниково-кичозни моменти, присъщи на този вид проза. Може би единствено в самото начало се създава впечатление за лековато четиво, вероятно защото и лесно върви книгата, докато постепенно нещата се задълбочават и въпросите, които се поставят всъщност изобщо не са нито смешни, нито леки.

Това е историята на едно семейство - свекър (очарователно-мил), свекърва (умишлено няма да я категоризирам, защото е в целия спектър от змиевиден демон до силна и любяща жена), син и снаха , дъщеря и зет. Четейки я всеки ще направи за себе си аналогия със събития и ситуации със своето семейство, в които неизменно е попадал.
Повествуванието се води от името на снахата и на свекървата, с връщания във времето - "преди" и "сега". Чак накрая се включва и разказа на зълвата/дъщерята, което го намирам за известен недостатък. Ако още в самото начало книгата беше структурирана като разкази , излагащи гледните точки на трите жени, щеше да се получи много добре. Не че сега не е добрe.

Поставят се и доста морални въпроси като: До кога децата са ни деца и дали като пораснали мъже и жени, вече със свои семейства, също трябва да разчитат на нашата финансова помощ? Наистина ли житейските ни принципи са нерушими скали, които за нищо не света не бива да се пристъпват? Принципите ли са ни по-важни или любовта към децата ни? Възможно ли е да гледаш детето си как страда, да можеш да му помогнеш и да не го правиш, защото е против принципите ти? А в същото време да помагаш на чужди хора? Въпроса за сурогатното майчиство също е повдигнат.. и много други.

Наистина, съвременна книга със съвременни въпроси. Много се надявам издателство "Бард" да издадат и други книги на Сали Хепурт. Вече имам нова любимка.

Препоръчвам я на всички, които са харесали "Големите малки лъжи" на Лиан Мориарти. По същия начин, много тънко и подкожно, се казват болезнени истини за взаимоотношенията в едно семейство.

А ето и абзац от книгата с разсъжденията на една свекърва, който би бил интересен за всяка настояща или бъдеща такава :)

"Толкова е лесно свекърва да обърка нещата. Явно има безкраен списък от неписани правила. Подкрепяй, но не се налагай. Помагай с внуците, но не измествай майката. Споделяй мъдрост, но не давай съвети. Самата тежест на изискванията прави списъкът толкова плашещ, че дори не си готова да опиташ.
Най-дразнещото е , че свекърът почти винаги се справя. От него се изисква само да е приветлив. Това е всичко.
Ха! Та хората имат по-големи очаквания дори от кучетата!"

***
"Сърцето на майката...пръсва се милион пъти докато е жива"

"Животът, който загърбваме" - Алън Ескенс

 

През изминалия уикенд прочетох "Животът, който загърбваме" (Алън Ескенс) , издание на "Изток-Запад".

Оказа се един непретенциозен, но доста приятен и симпатичен трилър, малко тип "студени досиета", малко young adult.

Всичко започва с един проект, който колежанинът Джо Талбърт трябва да подготви за курса си по английски, а именно - да напише биографията на някой възрастен човек.

В търсене на такъв човек случайността го запознава с Карл Айвърсън, немощен старец, умиращ от рак в старчески дом. Любопитното в случая е, че Айвърсън е прекарал зад решетките последните 30 години от живота си заради изнасилването и убийството на 14-годишно момиче. 

Айвърсън твърди , че е невинен по това обвинение и че убиецът е друг. Постепенно благодарение на Джо и ентусиазмът, с който се залавя да рови в това дело, се натрупват факти, които будят съмнение в правотата на произнесената осъдителна присъда и довеждат до повторното отваряне на делото. 

Междувременно нещата ескалират много, появяват се и други трупове, заедно с ново гадже на главния герой Джо, което наравно с него участва в разплитането на случая. Изобщо всичко се нарежда по един или друг начин :)

Разбира се, романът има и своите недостатъци - например изобщо не ми беше достоверен мотивът, с който предполагаемият убиец Айвърсън е бил приел обвиненията навремето, както и други неща също не ми бяха правдоподобни, но като цяло харесах книгата.

"Холандската къща" - Ан Пачет

Това е една семейна сага в най-чист вид с място на действието - Филаделфия и Ню Йорк, обхващаща период от време през 50-те, 60-те и 70-те години на XX век. 

Историята се базира на живота на брат и сестра, живот , изцяло предопределен от отсъствието, отнемането и липсата от ранно детство на дом, нормално семейство и майка. Това е и историята на една къща, чиято сянка се прокрадва през цялото време и която сякаш не желае да пусне героите да се освободят от миналото..

Историята е всъщност съвсем обикновена, човешка, житейска. Ако трябва да се търсят някакви недостатъци на повествованието, то читателят със сигурност ще ги намери, но историята е написана толкова елегантно и приятно за четене, че аз не бих си разваляла послевкуса от прочитането на книгата, за да коментирам тях.

"Бащата на другия" и моят баща...

 

Още първата книга, която прочетох на Паринуш Сании ("Моята орис") ми беше харесала много. Но "Бащата на другия" е Книгата, която най-силно ме докосна и най-дълбоко впечатли от прочетените през 2018 година.
Изключително затрогваща книга , описваща света на малкия Шахаб, когото всички смятат за "смахнат", защото на 5 годинки още не говори. Това е и една книга за отчуждението и за липсата на любов в едно семейство и до какво може да доведе това...
Дълго време няма да я забравя тази книга, както и отделни лайтмотиви от нея като
- "Нормалните, здрави, красиви и умни деца са на бащата, а смахнатите, грозните, болните, немите са на майката".
- "Горките нормални! В какъв безцветен свят живеят!"
и много други...

Препоръчвам я на всички родители (настоящи и бъдещи) и най-вече на тези на деца със специални потребности.

 И не на последно място адмирации на изд. "Жанет 45" за корицата! Нарочно я постнах в началото толкова голяма. Напълно изразява същността на това, което се съдържа след като я отгърнеш. Малкият ми син беше много впечатлен от нея. Сочеше я и казваше "Бати плаче, бати плаче" и гушкаше книгата

"Пътят" - Кормак Маккарти

Обичам мрачния свят на пост-апокалиптични романи! От комфорта на топлите ни домове е някак си особено приятно да четеш и съпреживяваш участта на хора, поставени в екстремни и жестоки условия. 

"Пътят" на Маккарти за момента ми е в личния топ 5, заедно с "Денят на трифидите", руското "Метро 2033", "Станция Единайсет" на Емили Сайнт Джон Мандел и далеч по-малко известната, но не и по-слабо интересна "Заточен" на Питър Лайни.

Дори фактът, че съвсем наскоро изгледах (за кой ли път ) екранизацията по книгата, не намали удоволствието от четенето й. Даже напротив, докато я четях , пред очите ми неволно изникваха Виго Мортенсен, детето и сцени от филма - факт, който говори за качествата на екранизацията, една от малкото сполучливи екранизации по книга според мен.

Романът проследява мъчителното пътуване "към океана" на един баща и неговия малък син през ледената пустош на една унищожена от апокалиптично бедствие страна. Виждаме негостоприемна изпепелена земя, изоставени градове, паднали стълбове, изгнили превозни средства, рухнали дървета и мостове, трупове.... Един мрачен свят, където огньовете в далечините съвсем не са спасителни фарове, а знак за смъртна опасност.  

Възможно ли е човек да оцелее като запази човешкия си облик в крайно екстремна ситуация, когато природата е унищожена, когато не е останало живо същество, а единствено скитащи се, освирепели от глад банди от хора, за които всеки срещнат по пътя човек не е нищо повече от потенциална вечеря.... Възможно ли е въпреки обстоятелствата да запазиш "огъня в сърцето си" и да продължиш да бъдеш Човек...

Чудесен минималистичен стил на писане! Чудесна книга!