вторник, 20 януари 2015 г.

"Пепеляшките". Нежеланите.

 Обичам случаите, когато една книга напълно отговори на очакванията ми. Точно така се получи  с "Пепеляшките" на Кристина Улсон. Типичен скандинавски трилър, напрегнат и доста добре написан.

Историята започва в дъждовен летен ден с мистериозното изчезване, по-точно - отвличане, от влака за Стокхолм на едно спящо момиченце. Малко по-късно детето е намерено убито, изоставено голо и скалпирано на паркинг пред болница в далечен северен град с надпис на челото "НЕЖЕЛАНА".  Първото убийство много скоро е последвано от още едно подобно убийство пак на дете, пак белязано с надпис "НЕЖЕЛАНА".

Кой и защо убива деца, които най-малко от всичко могат да бъдат определени като "нежелани"?

В книгата има от всичко - и типичното полицейско разследване, и типичните за скандинавците социални теми - проблемите в семейството, насилието над жени, педофилия и т.н.. Но книгата си има и своите недостатъци. Тях обаче не мога да ги коментирам без да издавам повече от съдържанието.

Честно казано, аз се досетих за евентуалните мотиви на убиеца някъде от средата на книгата, но това не ми развали удоволствието от нейното четене.


Като оценка бих й дала  4 или по-скоро 3,5 от 5. Ще очаквам с нетърпение следващата книга от поредицата. Надявам се да я издадат по-скоро!


събота, 3 януари 2015 г.

"Моята орис" - Паринуш Сании



"Съдбата на всеки човек е предопределена, заделят му я и ако ще и небето да продъни, тя  не може да бъде променена"
 

Тази книга и тази иранска авторка се оказаха за мен едно неочаквано добро откритие. След купищата трилъри, прочетени напоследък, имах нужда от смяна на жанра. Затова, когато ми дойде редът за тази книга в "Предай нататък", много се зарадвах.
Предварително да кажа - ако някой очаква четиво, подобно на сълзливите романи от поредицата "Преживяно", ще остане разочарован. Да, тази книга има привкус на документален разказ, но тя е много повече от добре познатите ни четива от рода на "Не без дъщеря ми".

Това е историята на живота на Масум - едно типично иранско момиче, отраснало в традиционното многолюдно семейство, където на почит са патриархалните нрави и, разбира се, синовете, а дъщерите се смятат са ненужно бреме, от което колкото по-рано се отърват, толкова по-добре. След скандал заради първото си невинно момичешко влюбване, Масум е омъжена насила за мъж, когото вижда за първи път на сватбата. Съпругът й се оказва привърженик на комунистическата идея и върл противник на режима на шаха. Арестуван от тайната полиция той бива осъден на 15 години затвор, а по-късно и екзекутиран. През целия си живот Масум трябва да се бори сама с несгодите и лишенията, да се справя с прехраната и грижата за трите си деца и за дома... И когато десетилетия по-късно среща случайно Саид - първата си любов - и мечтите й за щастие и спокоен живот изглеждат толкова близки и толкова реални, егоизмът и личните интереси на вече порастналите й синовете и дъщеря попречват да постигне и тя своето щастие.

Романът за мен беше много интересен като разказ за събитията, разтърсили Иран през 70-те и 80-те години на миналия век - режима на Шаха, Ислямската революция и последвалите чистки сред интелигенцията, режима на Аятоласите, войната с Ирак....
Надявам се да издадат и други книги от Паринуш Сании - бих ги прочела с удоволствие.