"Всички сме прашинки на този свят, проблясваме за миг на слънчевата светлина, а след това изчезваме в нищото. Трябва да се научиш да приемаш това."
***
Затворих последната страница на "Децата от Бхут Базар" (Дипа Анаппара) и сърцето ми е съкрушено ...
Отначало
читателят има чувството, че това е книга до голяма степен напомняща на
нашите "Следите остават", "Произшествие на тихата улица" или "Войната на
таралежите".
Това е историята за детството на три деветгодишни деца -
двете момчета Джай, и Фаиз и едно момиче - Пари. Детство в бедняшко
индийско гето , където мизерията е повсеместна. Ужасът започва с
изчезването на техния приятел Бахадур, а след него и на други деца...
Тримата приятели решават да проведат собствено разследване като истински
малки детективи. Отначало е забавно, докато нещата не започват да
придобиват наистина зловещи измерения...
Много ми хареса романът! Но аз съм почитателка на такъв тип четива (особено за Индия). Харесаха ми и "градските" легенди, вплетени в романа , както и различните истории... Корупция, мизерия, бедност, граничеща до лъскавите небостъргачи...
И
макар да имаше и наивни моменти в романа, главната му цел , а именно да
хвърли светлина върху този огромен проблем - похищаването на деца от
улиците на индийските градове , е изпълнена. Защото е реален факт: всеки
ден в Индия изчезват безследно средно по 180 деца (над 65000
годишно!!!) и никой не прави нищо или почти нищо по въпроса.
Препоръчвам книгата на всички, които са изкушени по темата "Индия" без маска и грим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар