"Детският влак" - Виола Ардоне

Това е книга, разказваща историята на малкия Америго Сперанца, носещ зрънцето на надеждата не само като фамилно има, но и в сърчицето си. Много човешка книга, която те хваща за гърлото и от която ти става "тъжно на корема" (по думите на малкия Америго)...
Книгата е написана по действителни събития, случили се в Италия след край на Втората световна война, когато над 70000 деца от южната част на страната , най-тежко пострадала от бомбардировките и най-разрушена, са били транспортирани с т.нар. влакове на щастието към по-богатите северни райони. Там са били настанявани в приемни семейства, отглеждани като собствени деца и буквално спасявани от гладна смърт.

Много от тези деца са били или осиновявани от тези семейства или връзките им са се запазвали силни и след връщането на децата в родните им семейства и така и до сега живите деца, вече на пределна възраст, казват , че имат две семейства - едното "горе" в Северна Италия, другото - "долу" , в Южна...
Прочетох повече за тази инициатива на италианската комунистическа партия, инициатор на която е била прогресивната журналистка-комунистка Тереза Ноче, сама лежала в концлагера Равенсбрюк. Една от малкото истински хуманни инициативи на една нехуманна партия по принцип.

"Плът и кръв" - Мариус Габриел

 

 

 

Една изключително мащабна сага (любовна, еротична, семейна, историческа и всякаква), обхващаща времеви период от почти един век.

Сюжетните линии са няколко и умело се преплитат с връщания във времето. . Действието/действията се развива/т и в Испания от периода преди и по време на Гражданската война, и в пустинна Аризона, и във джунглите на Виетнам по време на войната, и в Барселона от 70-те години на миналия век, и в Мексико ... Дори и фестивала в Удсток и хипи-културата със своите антивоенни настроения са намерили своето място тук. 

Без да съм някаква пуританка, но частта с "плътта" ми дойде прекалено , да не кажа прекомерно "плътна". Еротичните, кръвосмесителни и лесбийски сцени ми дойдоха в повече, както и детайлно засегнатата тематика за наркотиците и преодоляването на наркотичната зависимост.
 

Но не мога да отрека, че романът е любопитно четиво , цяла епопея направо... Мисля, че бих го препоръчала умерено. Три звезди от мен.

 

"Творецът на ангели" - Стефан Брайс

 

Прочетох тази книга в самото начало на 2021 година и още е ясна в съзнанието ми. Изключително тежък, многопластов и пълнокръвен роман, третиращ темата за клонирането на човешки същества и моралния въпрос уместно ли е човек да си играе на Бог и какви биха били последиците от подобни опити да "сложиш Бог в малкия си джоб".
Книгата буквално те засмуква в мрачната спирала на зловещото развитие на историята до самия ѝ брутален финал. Финал, който е същевременно се оказва и ново начало.

Усещането, че чета ако не брат, то поне първи братовчед на Людмила Улицка, не ме напуска. Който е чел Улицка знае за какъв стил става въпрос.

И последно.. Неминуемо правя сравнение с прехваления роман "Никога не ме оставяй" на Ишигуро, който е в същата тематика , но който поради мудността си и нищо-не-случването си не можах да избутам дори до средата ... 

Пет пълнокръвни звезди от мен! Много добра! Разтърсваща..