Това е книга, разказваща историята на малкия Америго Сперанца, носещ зрънцето на надеждата не само като фамилно има, но и в сърчицето си. Много човешка книга, която те хваща за гърлото и от която ти става "тъжно на корема" (по думите на малкия Америго)...
Книгата е написана по действителни събития, случили се в Италия след край на Втората световна война, когато над 70000 деца от южната част на страната , най-тежко пострадала от бомбардировките и най-разрушена, са били транспортирани с т.нар. влакове на щастието към по-богатите северни райони. Там са били настанявани в приемни семейства, отглеждани като собствени деца и буквално спасявани от гладна смърт.
Много от тези деца са били или осиновявани от тези семейства или връзките им са се запазвали силни и след връщането на децата в родните им семейства и така и до сега живите деца, вече на пределна възраст, казват , че имат две семейства - едното "горе" в Северна Италия, другото - "долу" , в Южна...
Прочетох повече за тази инициатива на италианската комунистическа партия, инициатор на която е била прогресивната журналистка-комунистка Тереза Ноче, сама лежала в концлагера Равенсбрюк. Една от малкото истински хуманни инициативи на една нехуманна партия по принцип.
Няма коментари:
Публикуване на коментар