"Бащата на другия" и моят баща...

 

Още първата книга, която прочетох на Паринуш Сании ("Моята орис") ми беше харесала много. Но "Бащата на другия" е Книгата, която най-силно ме докосна и най-дълбоко впечатли от прочетените през 2018 година.
Изключително затрогваща книга , описваща света на малкия Шахаб, когото всички смятат за "смахнат", защото на 5 годинки още не говори. Това е и една книга за отчуждението и за липсата на любов в едно семейство и до какво може да доведе това...
Дълго време няма да я забравя тази книга, както и отделни лайтмотиви от нея като
- "Нормалните, здрави, красиви и умни деца са на бащата, а смахнатите, грозните, болните, немите са на майката".
- "Горките нормални! В какъв безцветен свят живеят!"
и много други...

Препоръчвам я на всички родители (настоящи и бъдещи) и най-вече на тези на деца със специални потребности.

 И не на последно място адмирации на изд. "Жанет 45" за корицата! Нарочно я постнах в началото толкова голяма. Напълно изразява същността на това, което се съдържа след като я отгърнеш. Малкият ми син беше много впечатлен от нея. Сочеше я и казваше "Бати плаче, бати плаче" и гушкаше книгата