вторник, 1 февруари 2022 г.

"Изрисувано с къна" - Алка Джоши

Индия и индийската култура  - необятна тема, от която винаги съм била привлечена и изкушена.
И "Изрисувано с къна" на Алка Джоши - поредната книга за Индия, която се надявах да харесам и да ме заплени. Уви, не се получи до степента, до която очаквах, макар в началото да имаше всички предпоставки за това.


Книгата ни пренася в средата на 50-те години на миналия век, когато Индия вече е извоювала независимостта си от Англия. Главната героиня , Лакшми, е независима и амбициозна млада жена, избягала от мъжа си-насилник и изкарваща сама прехраната си като художничка-татуистка, работеща с къна. 

(Тук се сблъсках с първата неправдоподобност, защото сама жена от село, и то избягала от законния си съпруг в големия град е нещо, което и в днешни дни е почти невъзможно да се случи в Индия, а какво се отнася за през 50-те години на XX век? Абсурд.).

 


 

 Лакшми обаче  не само разкрасява телата на дамите от висшето общество на Джайпур със сложно изпълнени рисунки, но е и тяхна душеприказчица, пазителка на тайните им и психолог. Често се обръщат към нея и при различни неприятни ситуации , в които изпадат жените като нежелани бременности и други подобни. Тя е лечител на душите и на телата им и се проявява като  истинска бизнес-дама с нюх към търговията с типично женски тайни продукти - билкови отвари за помятане, кремове, балсами за коса... Тя с еднаква лекота сътворява мандали за празненства, както и чайове и сладки за забременяване. Нещата ѝ вървят завидно добре, дори сполучливо осъществява първото си посредничество като сватовница на уреден брак между наследниците на две знатни семейства и е на прага да се нанесе в новопостроената си къща  (поредната неправдоподобна линия - сама жена в Индия се разправя със строители и си изкарва пари за къща?!), когато изневиделица се появява едно 13-годишно девойче, което се оказва нейна сестра, за чието съществуване Лакшми дори не е предполагала... Радха, "момичето, носещо лош късмет" и прокудено от родното им село след смъртта на родителите им , е на път да донесе лош късмет и на нищо неподозиращата ѝ сестра Лакшми. С Радха от миналото се завръща и бившия съпруг на Лакшми и в един момент всичко градено от нея с години и много усилия - клиентела, контакти, отношения - започва да се руши подобно на падащи блокчета от домино...


Общо взето, от историята можеше да се получи доста по-интересно четиво, ако образите бяха по-добре развити, а не останаха почти до края статични. Към средата на книгата бях тотално отегчена от непрекъснатото тичане на Лакшми от една клиентка при друга, от бъркане на къната на паста и прочее битовизми. Искаше ми се да беше засегната в по-голяма степен традицията на рисуването с къна, различните символи и вярванията как те предизвикват желани събития.. Към края действието се забърза и книгата отново ми стана приятна за четене и като цяло оценката ми е по-скоро положителна.  С две думи - добро начало и край, мудна среда...

Мисля, че книгата - малко тип "индийска сапунена опера" - ще се хареса повече на по-младата читателска аудитория, както и като мотивиращо четиво за независими self-made жени.

четвъртък, 9 септември 2021 г.

"Детският влак" - Виола Ардоне


Това е книга, разказваща историята на малкия Америго Сперанца, носещ зрънцето на надеждата не само като фамилно има, но и в сърчицето си. Много човешка книга, която те хваща за гърлото и от която ти става "тъжно на корема" (по думите на малкия Америго)...
Книгата е написана по действителни събития, случили се в Италия след край на Втората световна война, когато над 70000 деца от южната част на страната , най-тежко пострадала от бомбардировките и най-разрушена, са били транспортирани с т.нар. влакове на щастието към по-богатите северни райони. Там са били настанявани в приемни семейства, отглеждани като собствени деца и буквално спасявани от гладна смърт.



Много от тези деца са били или осиновявани от тези семейства или връзките им са се запазвали силни и след връщането на децата в родните им семейства и така и до сега живите деца, вече на пределна възраст, казват , че имат две семейства - едното "горе" в Северна Италия, другото - "долу" , в Южна...
Прочетох повече за тази инициатива на италианската комунистическа партия, инициатор на която е била прогресивната журналистка-комунистка Тереза Ноче, сама лежала в концлагера Равенсбрюк. Една от малкото истински хуманни инициативи на една нехуманна партия по принцип.

"Плът и кръв" - Мариус Габриел

 

 
Една изключително мащабна сага (любовна, еротична, семейна, историческа и всякаква), обхващаща времеви период от почти един век.

Сюжетните линии са няколко и умело се преплитат с връщания във времето. . Действието/действията се развива/т и в Испания от периода преди и по време на Гражданската война, и в пустинна Аризона, и във джунглите на Виетнам по време на войната, и в Барселона от 70-те години на миналия век, и в Мексико ... Дори и фестивала в Удсток и хипи-културата със своите антивоенни настроения са намерили своето място тук. 

Без да съм някаква пуританка, но частта с "плътта" ми дойде прекалено , да не кажа прекомерно "плътна". Еротичните, кръвосмесителни и лесбийски сцени ми дойдоха в повече, както и детайлно засегнатата тематика за наркотиците и преодоляването на наркотичната зависимост.
 
Но не мога да отрека, че романът е любопитно четиво , цяла епопея направо... Мисля, че бих го препоръчала умерено. Три звезди от мен.
 


"Творецът на ангели" - Стефан Брайс

 

Прочетох тази книга в самото начало на 2021 година и още е ясна в съзнанието ми. Изключително тежък, многопластов и пълнокръвен роман, третиращ темата за клонирането на човешки същества и моралния въпрос уместно ли е човек да си играе на Бог и какви биха били последиците от подобни опити да "сложиш Бог в малкия си джоб".
Книгата буквално те засмуква в мрачната спирала на зловещото развитие на историята до самия ѝ брутален финал. Финал, който е същевременно се оказва и ново начало.

Усещането, че чета ако не брат, то поне първи братовчед на Людмила Улицка, не ме напуска. Който е чел Улицка знае за какъв стил става въпрос.

И последно.. Неминуемо правя сравнение с прехваления роман "Никога не ме оставяй" на Ишигуро, който е в същата тематика , но който поради мудността си и нищо-не-случването си не можах да избутам дори до средата ... 

Пет пълнокръвни звезди от мен! Много добра! Разтърсваща..

сряда, 5 май 2021 г.

"Момчетата от "Никел" - Колсън Уайтхед


  "Да избягаш беше лудост, да не избягаш - също."
***
Несправедливостта и особено институционализираната такава винаги е било нещо, което ме е изпълвало с гняв и усещане за безпомощност. 

Точно така се чувствах докато четях този роман. Написан по действителни събития, случили се в поправителното училище за момчета Дозиер във Флорида, историята проследява живота на Елуд Къртис - амбициозно чернокожо момче, което по нелепа случайност попада там. Името на училището е променено, героите са измислени, но случаите, побоищата, изнасилванията, цялата човешка изродщина и жестокост са били действителни и са се случвали, за което свидетелстват останалите живи бивши питомници на реалното училище Дозиер...

Книгата е тежка, мрачна, хваща те за гърлото и не те пуска до края. Стилистиката напомня до голяма степен за филма "Слийпърс" , още повече, че и в тази книга действието се развива в Америка през 60-те години на миналия век.

По-надолу автентични снимки от затвореното през 2011 г. училице Дозиер ...






 

 

четвъртък, 22 април 2021 г.

"Списъкът" - Луси Фоли


 

Всеки крие мрачно минало, всеки има мотив за престъпление, но убиецът е само един.
Кой?

***
Един класически английски трилър, с типичната атмосфера на стари тайни, потулени драматични събития, случили се в елитни частни училища, неща, за които е по-добре да не се говори...
Действието обхваща един уикенд време и е ситуирано на отдалечен и изоставен ирландски остров , пазещ и той мрачни тайни на хора, погълнати от торфени блата и зловещи келтски суеверия... Именно в замъка на този остров е мястото, където е предвидена да се състои блестящата сватба на известна светска двойка - Джулс (собственичка на популярно онлайн издание и богата наследница) и Уил (телевизионна звезда в рейтингово реалити-шоу). Те са млади, красиви, блестящи, успешни, те са обект на възхищение и завист.Всичко изглежда като в приказка, само че всеки гост на тази сватба, включително и булката, и младоженецът, крие нещо - семейна трагедия, срамна тайна, предателство, минало престъпление, изневяра....
С напредването на сватбеното тържество напрежението постепенно нараства. Бурята, която откъсва острова от света , допринася също за това. Докато не се стига до кулминацията и драматичната развръзка.

Разказът се води от името на няколко човека и всеки излага собственото си минало и гледна точка. Трилърът много ми хареса, макар че не е чудо невиждано и не ми беше трудно да заподозря как стоят част от нещата малко след средата, но това не намали нито с грам удоволствието от четенето.

Очевидно е, че Луси Фоли доста добре си е научила урока от своите английски сънародниците - класическите автори в криминалния жанр и дори и да търся някакви сериозни забележки към романа, като че ли не мога да намеря такива. Затова и давам най-високата оценка.



вторник, 20 април 2021 г.

"Мракът в сърцето ми" - Ашли Одрейн

 

 

Напоследък все по-често попадам на разни нови теории как връзката с майката започва дълго преди зачеването, когато част от нас е съществувала като яйцеклетка в яйчника ѝ. А всички яйцеклетки, които жената ще отдели през живота си , се оформят когато е четиримесечен ембрион в утробата на своята майка. Това означава, че животът ни като яйцеклетка е започнал още в утробата на нашата баба по майчина линия. Всяка от нас е прекарала пет месеца в утробата на своята баба. Това е уникално състояние на съжителство на генетичен материал на три биологични екземпляра в една среда. Епигенетиката постулира, че преживяванията, стресът или различни събития , които баба ни е преживяла по време на бременността ѝ, могат да са причина за различни психологични травми при нас. Доста спекулативно звучат тези твърдения, но в "Не всичко започва от теб" е подробно обяснена и изложена тази теория.

Книгата конкретно разказва за четири поколения жени и тяхната неспособност да обичат децата си и да бъдат майки в истинския смисъл на думата, а не просто като репродуктивната способност.


Вече в четвъртото поколение нещата много ескалират. Но не е редно да разкривам повече от сюжета..

Обезпокояващ трилър за тъмната страна на майчинството, който те кара да се замислиш върху същността на родителството и върху много въпроси, свързани с него. Дълбоко емоционална книга, сложна и многопластова драма, която мен ме разтърси из основи. Препоръчвам я на всички, които са харесали "Трябва да поговорим за Кевин"