И "Изрисувано с къна" на Алка Джоши - поредната книга за Индия, която се надявах да харесам и да ме заплени. Уви, не се получи до степента, до която очаквах, макар в началото да имаше всички предпоставки за това.
Книгата
ни пренася в средата на 50-те години на миналия век, когато Индия вече е
извоювала независимостта си от Англия. Главната героиня , Лакшми, е
независима и амбициозна млада жена, избягала от мъжа си-насилник и
изкарваща сама прехраната си като художничка-татуистка, работеща с
къна.
(Тук се сблъсках с първата неправдоподобност, защото сама жена от село, и то избягала от законния си съпруг в големия град е нещо, което и в днешни дни е почти невъзможно да се случи в Индия, а какво се отнася за през 50-те години на XX век? Абсурд.).
Лакшми обаче не само
разкрасява телата на дамите от висшето общество на Джайпур със сложно
изпълнени рисунки, но е и тяхна душеприказчица, пазителка на тайните им и
психолог. Често се обръщат към нея и при различни неприятни ситуации , в
които изпадат жените като нежелани бременности и други подобни. Тя е
лечител на душите и на телата им и се проявява като истинска
бизнес-дама с нюх към търговията с типично женски тайни продукти -
билкови отвари за помятане, кремове, балсами за коса... Тя с еднаква
лекота сътворява мандали за празненства, както и чайове и сладки за
забременяване. Нещата ѝ вървят завидно добре, дори сполучливо
осъществява първото си посредничество като сватовница на уреден брак
между наследниците на две знатни семейства и е на прага да се нанесе в
новопостроената си къща (поредната неправдоподобна линия - сама жена в
Индия се разправя със строители и си изкарва пари за къща?!), когато
изневиделица се появява едно 13-годишно девойче, което се оказва нейна
сестра, за чието съществуване Лакшми дори не е предполагала... Радха,
"момичето, носещо лош късмет" и прокудено от родното им село след
смъртта на родителите им , е на път да донесе лош късмет и на нищо
неподозиращата ѝ сестра Лакшми. С Радха от миналото се завръща и бившия
съпруг на Лакшми и в един момент всичко градено от нея с години и много
усилия - клиентела, контакти, отношения - започва да се руши подобно на
падащи блокчета от домино...
Общо взето, от историята можеше да
се получи доста по-интересно четиво, ако образите бяха по-добре развити,
а не останаха почти до края статични. Към средата на книгата бях
тотално отегчена от непрекъснатото тичане на Лакшми от една клиентка при
друга, от бъркане на къната на паста и прочее битовизми. Искаше ми се
да беше засегната в по-голяма степен традицията на рисуването с къна,
различните символи и вярванията как те предизвикват желани събития.. Към
края действието се забърза и книгата отново ми стана приятна за четене и
като цяло оценката ми е по-скоро положителна. С две думи - добро
начало и край, мудна среда...
Мисля, че книгата - малко тип
"индийска сапунена опера" - ще се хареса повече на по-младата читателска
аудитория, както и като мотивиращо четиво за независими self-made жени.