вторник, 3 февруари 2015 г.

Една доста добра "Мнима смърт" ....

Точно преди да започна тази книга "мъчих" известно време една друга ... Разказваше се историята на едно корейско момиче, дадено за наложница на 80-годишен китайски богаташ. Разбира се, не ме грабна! Този род книги не са моите. Но "Мнима смърт", виж, да!

Книгата започва абсолютно брутално - в палатка, разположена в парк в Осло е намерен труп на младо момиче, студентка по кинематография. Заровена до кръста в земята, тя е била убита по законите на Шериата - с камъни, като преди това й е била отрязана дясната ръка до китката и е била бита с камшици. Кой е способен на подобна жестокост? И още повече - кой е запознат в такива подробности с наказанията "Худуд", прилагани спрямо жените в исляма? Подозрението пада логично върху нейния приятел, емигрант от Пакистан. Странното в цялата история е, че във въпросната палатка, превърнала се в място на жестокото убийство, е трябвало да започнат снимките на филм по сценарий на убитата жена.

След втория труп нещата започват да изглеждат още по-объркани и сложни... А след третия - вече всички са в потрес.

Главен герой на книгата е Хенинг Юл - репортер от интернет вестник, преживял жестока семейна трагедия. В пожар в апартамента му загива неговият малък син, а самият той получава тежки изгаряния по тялото... Две години след случилото се, все още не успял да се възстанови емоционално, той се връща на работа и случаят с убитата млада жена е първият, който той отразява. Доста интересен образ е Хенинг. Ще очаквам развитието му и в следващите книги от поредицата. До момента на български има издадена още една - "Фантомна болка". Дано от издателство "Персей" да продължат поредицата.
Оценка - 4/5. Препоръчвам на любителите на жанра! 





вторник, 20 януари 2015 г.

"Пепеляшките". Нежеланите.

 Обичам случаите, когато една книга напълно отговори на очакванията ми. Точно така се получи  с "Пепеляшките" на Кристина Улсон. Типичен скандинавски трилър, напрегнат и доста добре написан.

Историята започва в дъждовен летен ден с мистериозното изчезване, по-точно - отвличане, от влака за Стокхолм на едно спящо момиченце. Малко по-късно детето е намерено убито, изоставено голо и скалпирано на паркинг пред болница в далечен северен град с надпис на челото "НЕЖЕЛАНА".  Първото убийство много скоро е последвано от още едно подобно убийство пак на дете, пак белязано с надпис "НЕЖЕЛАНА".

Кой и защо убива деца, които най-малко от всичко могат да бъдат определени като "нежелани"?

В книгата има от всичко - и типичното полицейско разследване, и типичните за скандинавците социални теми - проблемите в семейството, насилието над жени, педофилия и т.н.. Но книгата си има и своите недостатъци. Тях обаче не мога да ги коментирам без да издавам повече от съдържанието.

Честно казано, аз се досетих за евентуалните мотиви на убиеца някъде от средата на книгата, но това не ми развали удоволствието от нейното четене.


Като оценка бих й дала  4 или по-скоро 3,5 от 5. Ще очаквам с нетърпение следващата книга от поредицата. Надявам се да я издадат по-скоро!


събота, 3 януари 2015 г.

"Моята орис" - Паринуш Сании



"Съдбата на всеки човек е предопределена, заделят му я и ако ще и небето да продъни, тя  не може да бъде променена"
 

Тази книга и тази иранска авторка се оказаха за мен едно неочаквано добро откритие. След купищата трилъри, прочетени напоследък, имах нужда от смяна на жанра. Затова, когато ми дойде редът за тази книга в "Предай нататък", много се зарадвах.
Предварително да кажа - ако някой очаква четиво, подобно на сълзливите романи от поредицата "Преживяно", ще остане разочарован. Да, тази книга има привкус на документален разказ, но тя е много повече от добре познатите ни четива от рода на "Не без дъщеря ми".

Това е историята на живота на Масум - едно типично иранско момиче, отраснало в традиционното многолюдно семейство, където на почит са патриархалните нрави и, разбира се, синовете, а дъщерите се смятат са ненужно бреме, от което колкото по-рано се отърват, толкова по-добре. След скандал заради първото си невинно момичешко влюбване, Масум е омъжена насила за мъж, когото вижда за първи път на сватбата. Съпругът й се оказва привърженик на комунистическата идея и върл противник на режима на шаха. Арестуван от тайната полиция той бива осъден на 15 години затвор, а по-късно и екзекутиран. През целия си живот Масум трябва да се бори сама с несгодите и лишенията, да се справя с прехраната и грижата за трите си деца и за дома... И когато десетилетия по-късно среща случайно Саид - първата си любов - и мечтите й за щастие и спокоен живот изглеждат толкова близки и толкова реални, егоизмът и личните интереси на вече порастналите й синовете и дъщеря попречват да постигне и тя своето щастие.

Романът за мен беше много интересен като разказ за събитията, разтърсили Иран през 70-те и 80-те години на миналия век - режима на Шаха, Ислямската революция и последвалите чистки сред интелигенцията, режима на Аятоласите, войната с Ирак....
Надявам се да издадат и други книги от Паринуш Сании - бих ги прочела с удоволствие.




петък, 25 април 2014 г.

"На юг от Брод Стрийт" на Пат Конрой или една несъстояла се южняшка сага ...





След кървавите скандинавски трилъри, които четох напоследък, така ми се искаше да разнообразя с една типична южняшка семейна сага! Затова и с голямо желание и нетърпение започнах "На юг от Брод Стрийт", представяйки си, че ще се потопя в атмосфера, подобна на тази в "Отнесени от вихъра" или в романите на Александра Рипли  (макар и в един осъвременен вариант). Ще го кажа направо - разочарована съм, изобщо не беше това, което очаквах...


Действието се развива в Чарлстън - сърцето на американския Юг - в края на 60-те години на миналия век. Дотук ще си кажете - о, добре, звучи обещаващо. Да, ама не! Който очаква, както и аз, признавам си, очаквах нещо а ла "Слугинята", да спре да таи подобни надежди! Книгата или поне малко над двестате страници от нея, които имах нервите да прочета,  представлява най-общо казано една нескончаема върволица от абсолютно нескопосано написани диалози, една размяна на реплики между главните герои, която лично на мен повече ми приличаше на зле написана чернова за сценарий на театрална постановка, отколкото на роман. Това, което в максимална степен ме подразни, беше липсата на изградени характери. Дори и главния герой, Лео Кинг, ми стоеше неестествен, някак си като недобре измислен. Останалите герои - също....

И тъй като книгата с нищо не успя да ме заинтригува - казвам го с голямо съжаление! - я слагам в графата "недовършени". Времето ми е прекалено ценно, а и оскъдно, за да го пилея с книги, които не ми носят удоволствие да ги чета.... :)

понеделник, 21 април 2014 г.

"Снежния човек" - Ю Несбьо. Пазете се!

Обзалагам се, че всеки прочел тази книга вече ще се оглежда със страх и ще потръпва, ако види в двора си снежен човек, незнайно от кого направен....

Първата книга, която прочетох от Ю Несбьо беше "Спасителя" и като че ли не ме впечатли особено много.

С тази обаче положението беше съвсем различно! Дали защото винаги съм си падала по класическите истории за серийни убийци, дали защото е изключително добре написана и държи в напрежение - не знам, но я четох с интерес от началото до края!

Заключението ми е следното - много са откачени тия на север, ама много... :)


 С падането на първия сняг в Осло и околностите му започват да изчезват жени. Единственото, което обединява случаите е, че всички те са омъжени, с деца...
И на всяка в двора мистериозно се появава снежен човек, гледащ към прозорците на къщите им...
Месеци преди започването на серията от загадъчни случаи, инспектор Хари Хуле получава странно анонимно писмо, в което се споменава за "Снежния човек."

Кой е Снежния човек? Как подбира жертвите си? И защо ги избива по такъв садистичен начин? Какво свързва жените от Осло със стари, неразрешени случаи на убийства в Берген? Всичко това става ясно едва в последните страници на книгата.
Препоръчвам я на любителите на криминални трилъри. Мисля, че няма да останат разочаровани.




събота, 12 април 2014 г.

Под "Сянката на чинара" с добрия стар Гришам




Хубаво е когато точната книга ти попадне в точното време и си в подходящо настроение за нея! За щастие точно така се случи с "Сянката на чинара".
От години не бях чела Гришам, но в съзнанието ми е жив споменът за напрегнатите съдебни битки и за задъхания му стил на писане в повечето романи.
"Сянката на чинара" не прави изключение. Своеобразно продължение на "Време да убиваш", действието се развива в познатия ни американски юг и по-точно - окръг Форд, щата Мисисипи. Адвокатът Джейк Бриганс е отново главен герой в интригата. Всичко започва, когато страдащият от неизлечимо заболяване Сет Хъбърд решава да сложи край на живота си. Ден преди смъртта си той написва собственоръчно завещание, по силата на което оставя почти всичко, което притежава, на своята чернокожа прислужница Лети, грижила се за него в последните му дни.

Защо е постъпил така? Какво би могло да накара един разумен човек да лиши от наследство собствените си деца и внуци и да направи свой наследник една чужда, непозната жена, при това чернокожа?
"Сянката на чинара" е един роман за това до къде може да доведе човешката алчност и омраза, за излизащи наяве стари тайни, за престъпления, които нямат давност, за вината, която един човек е носил в сърцето си цял живот и за справедливостта, която в крайна сметка винаги възтържествува.

петък, 4 април 2014 г.

"Стъкленият замък" - Джанет Уолс. Животът като приключение



От доста време тази книга отлежаваше на Киндъла ми, но ето че дойде време и аз да се запозная отблизо с обитателите на "Стъкленият замък" -  странното семейство Уолс.

Книгата е своеобразна автобиография и е написана от втората дъщеря от четирите деца в семейството  - Джанет, "Дивото козле". Това е един разказ за необичайния и вероятно неприемлив за много от средностатистическите хора живот, който са избрали да водят героите в този роман. Живот, извън приетите норми на обществото. Живот - чергарски и абсолютно мизерен, но и свободен от условностите и ограниченията, които са ни поставени по един или друг начин, живот, лишен от хилядите "трябва", съставящи ежедневието на повечето от нас.

Всеки един от героите в тази книга е своеобразен и характерен по своему. Всеки един, подобно на двуликия Янус, притежава две лица - своя светла и тъмна страна. Както и всички хора по принцип...

Бащата може да бъде определен като алкохолик, човек, неспособен да се задържи на една и съща работа дълго време, развейпрах, неспособен да поема отговорности и да се грижи за семейството си, човек, който мами и краде пари дори и от децата си, за да ги изпива. Мнозина биха видели само това. Но той е и мечтател, разработващ сложни инженерни проекти, нежен към децата си родител, който умее да играе с тях, да им преподава математика и физика, да ги насърчава да четат книги, да ги вдъхновява, да им устройва експедиции в пустинята, да ги кара да мечтаят и да летят. Наистина, какво значение има, че спиш в кашон и че с дни гладуваш при положение, че получаваш като подарък Венера и че много скоро ще заживееш в проектирания и построения от баща ти Стъклен замък?

На живота трябва да се гледа като на приключение, защото той Е в същината си приключение. Това е и главното мото на майката - самозвана художничка, жена, отказваща да работи "нормална" работа, отказваща да полага дори елементарни грижи по отглеждането на четирите си деца или по поддръжката на къщата. Това е едното й лице.

Същевременно, тази жена е настроена да търси положителното във всяка една ситуация /"Стените на апартамента са тънки и се чува от съседите-латиноамериканци? Няма проблем, така децата ще научат по-лесно испански"/. Мухите не трябва да се убиват, тъй като нямаме право да отнемаме живота на други живи същества. Това, което много ме впечатли, е отношението към свекървата и състраданието, което изпитва към нея.



"- Ерма не е способна да преодолее страданието си. Не познава нищо друго. Не бива да мразим никого, дори и най-върлите си врагове. Всеки носи у себе си зрънце добро. Трябва да намерите у всеки човек онова качество, което изкупва недостатъците му, и да го обичате заради него. 
– Ами! – възразих аз. – Какво ще кажеш за Хитлер? Какво хубаво качество е имал той?
– Обичал е кучетата – заяви мама без колебание."

или:

"Животът е прекалено кратък, за да се тревожим за мнението на хората. Те трябва да ни приемат такива, каквито сме."

Чудесна философия за човек, способен да изяде сам под юргана голям шоколад, без да даде на децата си...   


Не една или две от случките, описани в романа, ме караха да се втрещя и да се запитам - "Е, добре, как е възможно това"? Същевременно обаче, поведението на родителите някак си не успя да ме възмути истински. Да, те действително са "странни птици", но по някакъв начин им симпатизирах през цялото време. Голямата заслуга за това е на Джанет, която никъде не упрекна родителите си за нелекото детство и за лишенията, които е трябвало да изтърпи, никъде в романа не ги осъди или нагруби. Тя просто ги приема такива, каквито са.

И друго, което ми хрумна, докато пишех... Според някои езотерични теории, преди поредната реинкарнация, душата предварително  избира условията, при които да се прероди - включително и родителите си. Отношенията, които имаме с и към родителите си, са от особено значение за решаването на задачите, които сме си поставили в този живот и за нашия растеж като духовни същества. След като предварително сме ги избрали, трябва да ги обичаме и да ги приемаме такива, каквито са. Със своята позиция на безпристрастен наблюдател мисля, че Джанет се справя отлично с тази си задача.