Прочетох тази книга в самото начало на 2021 година и още е ясна в съзнанието ми. Изключително
тежък, многопластов и пълнокръвен роман, третиращ темата за клонирането
на човешки същества и моралния въпрос уместно ли е човек да си играе на
Бог и какви биха били последиците от подобни опити да "сложиш Бог в
малкия си джоб".
Книгата буквално те засмуква в мрачната спирала на
зловещото развитие на историята до самия ѝ брутален финал. Финал, който е
същевременно се оказва и ново начало.
Усещането, че чета ако не
брат, то поне първи братовчед на Людмила Улицка, не ме напуска. Който е
чел Улицка знае за какъв стил става въпрос.
И последно..
Неминуемо правя сравнение с прехваления роман "Никога не ме оставяй" на
Ишигуро, който е в същата тематика , но който поради мудността си и
нищо-не-случването си не можах да избутам дори до средата ...
Пет пълнокръвни звезди от мен! Много добра! Разтърсваща..
Няма коментари:
Публикуване на коментар