През изминалия уикенд прочетох "Животът, който загърбваме" (Алън Ескенс) , издание на "Изток-Запад".
Оказа се един непретенциозен, но доста приятен и симпатичен трилър, малко тип "студени досиета", малко young adult.
Всичко започва с един проект, който колежанинът Джо Талбърт трябва да подготви за курса си по английски, а именно - да напише биографията на някой възрастен човек.
В търсене на такъв човек случайността го запознава с Карл Айвърсън, немощен старец, умиращ от рак в старчески дом. Любопитното в случая е, че Айвърсън е прекарал зад решетките последните 30 години от живота си заради изнасилването и убийството на 14-годишно момиче.
Айвърсън твърди , че е невинен по това обвинение и че убиецът е друг. Постепенно благодарение на Джо и ентусиазмът, с който се залавя да рови в това дело, се натрупват факти, които будят съмнение в правотата на произнесената осъдителна присъда и довеждат до повторното отваряне на делото.
Междувременно нещата ескалират много, появяват се и други трупове, заедно с ново гадже на главния герой Джо, което наравно с него участва в разплитането на случая. Изобщо всичко се нарежда по един или друг начин :)
Разбира
се, романът има и своите недостатъци - например изобщо не ми беше
достоверен мотивът, с който предполагаемият убиец Айвърсън е бил приел
обвиненията навремето, както и други неща също не ми бяха правдоподобни,
но като цяло харесах книгата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар