От доста време тази книга отлежаваше на Киндъла ми, но ето че дойде време и аз да се запозная отблизо с обитателите на "Стъкленият замък" - странното семейство Уолс.
Книгата е своеобразна автобиография и е написана от втората дъщеря от четирите деца в семейството - Джанет, "Дивото козле". Това е един разказ за необичайния и вероятно неприемлив за много от средностатистическите хора живот, който са избрали да водят героите в този роман. Живот, извън приетите норми на обществото. Живот - чергарски и абсолютно мизерен, но и свободен от условностите и ограниченията, които са ни поставени по един или друг начин, живот, лишен от хилядите "трябва", съставящи ежедневието на повечето от нас.
Всеки един от героите в тази книга е своеобразен и характерен по своему. Всеки един, подобно на двуликия Янус, притежава две лица - своя светла и тъмна страна. Както и всички хора по принцип...
Бащата може да бъде определен като алкохолик, човек, неспособен да се задържи на една и съща работа дълго време, развейпрах,
неспособен да поема отговорности и да се грижи за семейството си, човек, който мами и краде пари дори и от децата си, за да ги изпива. Мнозина биха видели само това. Но той е и мечтател, разработващ сложни инженерни проекти, нежен към децата си родител, който умее да играе с тях, да им преподава математика и физика, да ги насърчава да четат книги, да ги вдъхновява, да им устройва експедиции в пустинята, да ги кара да мечтаят и да летят. Наистина, какво значение има, че спиш в кашон и че с дни гладуваш при положение, че получаваш като подарък Венера и че много скоро ще заживееш в проектирания и построения от баща ти Стъклен замък?
На живота трябва да се гледа като на приключение, защото той Е в същината си приключение. Това е и главното мото на майката - самозвана художничка, жена, отказваща да работи "нормална" работа, отказваща да полага дори елементарни грижи по отглеждането на четирите си деца или по поддръжката на къщата. Това е едното й лице.
Същевременно, тази жена е настроена да търси положителното във всяка една ситуация /"Стените на апартамента са тънки и се чува от съседите-латиноамериканци? Няма проблем, така децата ще научат по-лесно испански"/. Мухите не трябва да се убиват, тъй като нямаме право да отнемаме живота на други живи същества. Това, което много ме впечатли, е отношението към свекървата и състраданието, което изпитва към нея.
"- Ерма не е способна да преодолее страданието си. Не познава
нищо друго. Не бива да мразим никого, дори и най-върлите си врагове. Всеки носи
у себе си зрънце добро. Трябва да намерите у всеки човек онова качество, което
изкупва недостатъците му, и да го обичате заради него.
–
Ами! – възразих аз. – Какво ще кажеш за Хитлер? Какво хубаво качество е имал
той?
– Обичал е кучетата – заяви мама
без колебание."
или:
"Животът е прекалено кратък, за да се тревожим за мнението на хората. Те трябва да ни приемат такива, каквито сме."
Чудесна философия за човек, способен да изяде сам под юргана голям шоколад, без да даде на децата си...
Не една или две от случките, описани в романа, ме караха да се втрещя и да се запитам - "Е, добре, как е възможно това"? Същевременно обаче, поведението на родителите някак си не успя да ме възмути истински. Да, те действително са "странни птици", но по някакъв начин им симпатизирах през цялото време. Голямата заслуга за това е на Джанет, която никъде не упрекна родителите си за нелекото детство и за лишенията, които е трябвало да изтърпи, никъде в романа не ги осъди или нагруби. Тя просто ги приема такива, каквито са.
И друго, което ми хрумна, докато пишех... Според някои езотерични теории, преди поредната реинкарнация, душата предварително избира условията, при които да се прероди - включително и родителите си. Отношенията, които имаме с и към родителите си, са от особено значение за решаването на задачите, които сме си поставили в този живот и за нашия растеж като духовни същества. След като предварително сме ги избрали, трябва да ги обичаме и да ги приемаме такива, каквито са. Със своята позиция на безпристрастен наблюдател мисля, че Джанет се справя отлично с тази си задача.
