"Изрисувано с къна" - Алка Джоши

Индия и индийската култура  - необятна тема, от която винаги съм била привлечена и изкушена.
И "Изрисувано с къна" на Алка Джоши - поредната книга за Индия, която се надявах да харесам и да ме заплени. Уви, не се получи до степента, до която очаквах, макар в началото да имаше всички предпоставки за това.

Книгата ни пренася в средата на 50-те години на миналия век, когато Индия вече е извоювала независимостта си от Англия. Главната героиня , Лакшми, е независима и амбициозна млада жена, избягала от мъжа си-насилник и изкарваща сама прехраната си като художничка-татуистка, работеща с къна. 

(Тук се сблъсках с първата неправдоподобност, защото сама жена от село, и то избягала от законния си съпруг в големия град е нещо, което и в днешни дни е почти невъзможно да се случи в Индия, а какво се отнася за през 50-те години на XX век? Абсурд.).

 

 

 Лакшми обаче  не само разкрасява телата на дамите от висшето общество на Джайпур със сложно изпълнени рисунки, но е и тяхна душеприказчица, пазителка на тайните им и психолог. Често се обръщат към нея и при различни неприятни ситуации , в които изпадат жените като нежелани бременности и други подобни. Тя е лечител на душите и на телата им и се проявява като  истинска бизнес-дама с нюх към търговията с типично женски тайни продукти - билкови отвари за помятане, кремове, балсами за коса... Тя с еднаква лекота сътворява мандали за празненства, както и чайове и сладки за забременяване. Нещата ѝ вървят завидно добре, дори сполучливо осъществява първото си посредничество като сватовница на уреден брак между наследниците на две знатни семейства и е на прага да се нанесе в новопостроената си къща  (поредната неправдоподобна линия - сама жена в Индия се разправя със строители и си изкарва пари за къща?!), когато изневиделица се появява едно 13-годишно девойче, което се оказва нейна сестра, за чието съществуване Лакшми дори не е предполагала... Радха, "момичето, носещо лош късмет" и прокудено от родното им село след смъртта на родителите им , е на път да донесе лош късмет и на нищо неподозиращата ѝ сестра Лакшми. С Радха от миналото се завръща и бившия съпруг на Лакшми и в един момент всичко градено от нея с години и много усилия - клиентела, контакти, отношения - започва да се руши подобно на падащи блокчета от домино...

Общо взето, от историята можеше да се получи доста по-интересно четиво, ако образите бяха по-добре развити, а не останаха почти до края статични. Към средата на книгата бях тотално отегчена от непрекъснатото тичане на Лакшми от една клиентка при друга, от бъркане на къната на паста и прочее битовизми. Искаше ми се да беше засегната в по-голяма степен традицията на рисуването с къна, различните символи и вярванията как те предизвикват желани събития.. Към края действието се забърза и книгата отново ми стана приятна за четене и като цяло оценката ми е по-скоро положителна.  С две думи - добро начало и край, мудна среда...

Мисля, че книгата - малко тип "индийска сапунена опера" - ще се хареса повече на по-младата читателска аудитория, както и като мотивиращо четиво за независими self-made жени.