събота, 3 януари 2015 г.

"Моята орис" - Паринуш Сании



"Съдбата на всеки човек е предопределена, заделят му я и ако ще и небето да продъни, тя  не може да бъде променена"
 

Тази книга и тази иранска авторка се оказаха за мен едно неочаквано добро откритие. След купищата трилъри, прочетени напоследък, имах нужда от смяна на жанра. Затова, когато ми дойде редът за тази книга в "Предай нататък", много се зарадвах.
Предварително да кажа - ако някой очаква четиво, подобно на сълзливите романи от поредицата "Преживяно", ще остане разочарован. Да, тази книга има привкус на документален разказ, но тя е много повече от добре познатите ни четива от рода на "Не без дъщеря ми".

Това е историята на живота на Масум - едно типично иранско момиче, отраснало в традиционното многолюдно семейство, където на почит са патриархалните нрави и, разбира се, синовете, а дъщерите се смятат са ненужно бреме, от което колкото по-рано се отърват, толкова по-добре. След скандал заради първото си невинно момичешко влюбване, Масум е омъжена насила за мъж, когото вижда за първи път на сватбата. Съпругът й се оказва привърженик на комунистическата идея и върл противник на режима на шаха. Арестуван от тайната полиция той бива осъден на 15 години затвор, а по-късно и екзекутиран. През целия си живот Масум трябва да се бори сама с несгодите и лишенията, да се справя с прехраната и грижата за трите си деца и за дома... И когато десетилетия по-късно среща случайно Саид - първата си любов - и мечтите й за щастие и спокоен живот изглеждат толкова близки и толкова реални, егоизмът и личните интереси на вече порастналите й синовете и дъщеря попречват да постигне и тя своето щастие.

Романът за мен беше много интересен като разказ за събитията, разтърсили Иран през 70-те и 80-те години на миналия век - режима на Шаха, Ислямската революция и последвалите чистки сред интелигенцията, режима на Аятоласите, войната с Ирак....
Надявам се да издадат и други книги от Паринуш Сании - бих ги прочела с удоволствие.




Няма коментари:

Публикуване на коментар