Под "Сянката на чинара" с добрия стар Гришам

Хубаво е когато точната книга ти попадне в точното време и си в подходящо настроение за нея! За щастие точно така се случи с "Сянката на чинара".
От години не бях чела Гришам, но в съзнанието ми е жив споменът за напрегнатите съдебни битки и за задъхания му стил на писане в повечето романи.
"Сянката на чинара" не прави изключение. Своеобразно продължение на "Време да убиваш", действието се развива в познатия ни американски юг и по-точно - окръг Форд, щата Мисисипи. Адвокатът Джейк Бриганс е отново главен герой в интригата. Всичко започва, когато страдащият от неизлечимо заболяване Сет Хъбърд решава да сложи край на живота си. Ден преди смъртта си той написва собственоръчно завещание, по силата на което оставя почти всичко, което притежава, на своята чернокожа прислужница Лети, грижила се за него в последните му дни.

Защо е постъпил така? Какво би могло да накара един разумен човек да лиши от наследство собствените си деца и внуци и да направи свой наследник една чужда, непозната жена, при това чернокожа?
"Сянката на чинара" е един роман за това до къде може да доведе човешката алчност и омраза, за излизащи наяве стари тайни, за престъпления, които нямат давност, за вината, която един човек е носил в сърцето си цял живот и за справедливостта, която в крайна сметка винаги възтържествува.